Французинът Самуел Дбили вече е познат на българската публика след участието му на SENSHI 9. По време на международната бойна галавечер в Камчия той игра смело, но загуби от звездата на веригата Сергей Браун.
В първия рунд успя умело да се възползва от ръстовото си предимство и точкуваше от дистанция германеца.
След откриващата част обаче Браун натисна сериозно подала на газта и скъси дистанцията, след което успя да пласира тежки попадения, с които убеди съдиите в решението им. Дбили инкасира зверски крошета, а това определено не бе неговата вечер.
Малцина обаче знаят, че това е първата му битка след кончината на баща му.
Във фоайето на хотела с колегите го поздравихме за хубавата битка, а той навесил нос някак успя да ни отскубне една кратка усмивка и ни каза, че оценява това. След това продължи все така замислен към стаята си за заслужена почивка.
Тогава си помислих – нормално. Човекът е истински боец и не може да губи, не знаех за личната му трагедия.
Дни след срещата на SENSHI Дбили споделя на профила си, че благодари на всички свои поддръжници и съжалява, че ги е подвел. Пише още, че продължава мисията си и не би си избирал лек съперник, защото това е лишено от смисъл. Обещава да си вземе поуки от поражението и да се завърне с високо вдигната глава.
Вярвам, че Дбили ще успее да се върне там където му е мястото.
Преди да замине за французинът, който преди време беше част от елитната кикбокс верига GLORY, споделя:
„Заминавам за България. Въпреки трагедията, успяхме да направим страхотен тренировъчен лагер. Ще се бия с германски шампион на най-голямата организация в България. Специални гости и съдии на галата ще са легендите Петер Артс, Семи Шилт и Ернесто Хуст. Благодаря на всички за спарингите и на моите треньори, ще дам всичко от себе си.“
На SENSHI 9 се видя, че е класен боец, който не се намира в оптимална форма и именно затова последните минути бяха толкова тежки за него.
Как обаче Самуел Дбили започва със спорта?
„Исках да съм като дядо си – той беше боксьор. Така и не успях да прекарам достатъчно време с него, но вярвах, че по този начин ще имаме духовна връзка. Ранните ми години не бяха лесни. Нашите се разведоха, постоянно се озовавах на ново място, в нов град. Не бях обграден от правилните хора и съм вършил глупости… всичко това е останало далеч в миналото.
Играех и ръгби като юноша, но трудно се пробива при професионалистите, ако нямаш физика. Захванах се здраво с бойните спортове и се чувствах много добре. Те ми дадоха позитивизъм в живота – от залата завързах много здрави приятелства, които никога не бях имал.
В момента дъщеря ми и съпругата ми ме мотивират. Искам да се гордеят с мен, дядо също. Чрез бойните спортове продължавам завета му“, споделя преди време Дбили за GLORY.
