В историята на бойните спортове рядко е имало толкова масивна фигура като Семи Шилт – и в прекия, и в преносния смисъл. Този нидерландски гигант, роден на 27 октомври 1973, е почти 2.11 метра висок (оттам – и прякорът Hightower), и до днес си остава единственият кикбоксьор, печелил пет големи шампионата в тежка категория. Той е и единственият боец в историята на K-1, печелил световната титла три пъти поред, и дели рекорда за най-много победи за Гранд При с Ернесто Хуст – общо 8. Има и няколко роли в киното, във филми като Transporter 3.
Шилт (оригиналното нидерландско произношение всъщност е Схилт) е президент на KWU SENSHI Европа, член на борда на директорите на KWU SENSHI и един от знаковите инструктори на тренировърчните лагери на нашумялата верига за бойни гала вечери. На 7 септември Шилтс ще бъде на плажа в „Св. Св. Константин и Елена“ за 23-ото издание на SENSHI, за да реферира битките заедно с други легенди на кикбокса, като Ернесто Хуст, Алберт Краус и Анди Зауър.
Г-н Шилт, започнахте кариерата си в карате, преди да преминете към кикбокс и ММА. Какво първоначално ви привлече към бойните изкуства и как ранният опит с каратето оформи бойния ви стил?
– Започнах да се занимавам с бойни изкуства на 8 години. Още оттогава те ме увлякоха силно. Всяка неделя играех със семейството и веднага след като получих свидетелството си за плуване и ми позволиха да спортувам, започнах с карате.
Вие сте единственият кикбоксьор, спечелил 5 големи титли в тежка категория, като сте четирикратен K-1 световен шампион от Grand Prix и шампион от Glory Heavyweight Grand Slam. Поглеждайки назад, коя победа изпъква най-много за вас?
– Не искам да избирам конкретна победа, която да отлича най-много. Помня първите си битки като каратека, след това започнах да се бия в Pancrase и станах шампион. След това се бих за UFC и Pride FC, след това започнах K-1 и накрая – Glory. Всяка победа имаше своя принос за това кой съм днес в спорта и какъв станах като човек. Всяка загуба ме правеше по-добър боец.
Бяха ли бойните спортове вашият пръв и естествен избор за път в живота?
– Не, не бяха първият ми избор. Те някак си се изпречиха на пътя ми и аз приех това. Когато бях малък, майка ми отишла при врачка и тя й казала, че професията ми ще бъде свързана с това да нося бял костюм. Логично майка ми очакваше, че ще стана лекар. Да съм лекар обаче изобщо не влизаше в плановете ми. Учех се за машинен инженер в машиностроенето. Първият ми избор беше да работя с природата – но по това време осъзнах, че холандската природа не е чак толкова интересна. И по-късно… нали знаете – оказа се, че белият костюм е „карате ги“ – кимоно.
Какво смятате, че бихте вършил днес, ако не бяхте тръгнал по този път?
– Много ми е трудно дори да си го представя… Сигурно щях да стана машинен инженер и да работя в завод за стомана или нещо подобно.
Кои бяха вашите най-големи вдъхновения и модели за подражание в бойните изкуства?
– Баща ми е най-голямото ми вдъхновение! Винаги ме е подкрепял във всяко мое решение. Невинаги беше съгласен с всичко, но мислеше рационално и разглеждаше нещата от всички различни ъгли, преди да реши да говори.
Разбира се, имах и филмови идоли като Брус Лий, Чък Норис, Джеки Чан, Долф Лундгрен.
Изправяли сте се срещу страховити противници през цялата си кариера. Кой беше най-трудният?
– Винаги казвам, че аз съм най-трудният си противник. Когато се подготвям за битка, мога да бъда толкова строг към себе си, че сам да се победя.
Честно казано, научих най-много неща от загубите си. Научих се никога да не подценявам съперник и да бъда винаги готов с камбаната. Да съм постоянно нащрек, когато се бия. Да визуализирам реалистично и да работя за постигане на тази визия.
Винаги има избор. Ето я рецептата: големи мечти, усилена работа, леки битки.
Какво е чувството да се биеш пред милиони очи? Не е ли прекалено голяма отговорност?
– Чувството е особено. Опитвам се да не мисля за всички, които ме гледат. Когато съм на ринга, мисля за семейството си, за хората, които обичам, и се фокусирам върху благодарността, че имам възможността да следвам мечтите си. Това е моментът, в който знам, че ще имам страхотна битка. Осу!
Като президент на KWU SENSHI Europe, как виждате развитието на бойните изкуства в бъдеще и кои тенденции смятате, че ще бъдат най-значими?
– Бойните изкуства се развиват много, но трябва да опазим корените им. Според мен спортът има нужда от пълен контакт. Живеем в свят, в който всичко трябва да е безопасно и пресметнато, в който хората не поемат рискове. Но ние като бойци трябва да бъдем твърди. Научаваме се да се изправяме след поражение, научаваме се да намираме други начини за постигане на целта. SENSHI дава възможности във всякакъв вид бойно състезание със своите набори от правила: KWU FULL CONTACT, KWU SENSHI и KWU OPEN. Тези правила ще се променят с времето, но ключът, който ще си остане същият, е пълният контакт. Тренировка с пълна защита и после състезание с минимална защита.
Ако можехте да се върнете назад във времето и да дадете един съвет на вашето по-младо аз в началото на кариерата ви, какъв би бил той?
– Чувствам, че имах изключителна кариера и не съжалявам за нищо. Ако мога да дам съвет на младото си аз, той би бил: Следвай сърцето си и разбери какво търсиш.
Ако имате шанса да се върнете на ринга за среща с един-единствен избран противник, кой би бил той?
– Винаги съм искал да бъда шампион, така че никога не е имало значение срещу кого се бия. Битката никога не е била лична. Бих искал обаче да имам възможността да тренирам с легендарни бойци в разцвета им. За да назова няколко: Кенджи Куросаки, Тошио Фудживара, Рамон Декерс, Роб Каман, Брус Лий. И разбира се – с нашите собствени SENSHI легенди.
* Интервюто с автор Даяна Попова е публикувано в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 168, 2024
