Текст Грант Уотърман
Със SENSHI, България има водеща роля в спасяването на бойните изкуства от комерсиалната поквара
Насилието не е по вкуса на всеки, това е ясно. Някои хора са по-плахи от другите; някои не са физически конструирани по този начин. И така, лошо нещо ли е да си способен на насилие спрямо другите? Не, не е. Лошо е да си недисциплиниран с тази способност. Като мъж – особено мъж със семейство – сигурно трябва да си способен да защитиш близките си на някакво равнище? Или това звучи като остаряла идея в една епоха, когато хората се чувстват наранени само от думи? Но нека не отваряме тази кутия с червеи. Не искам да засегна никого.
Позволете накратко да ви разкажа какво ми дава правото да коментирам теми като насилие, бой и бойни изкуства. Израснах без дядо и баба; баща ми почина, когато бях на 4 години. Тогава едно дете да бъде бито беше нормално нещо. В училище имах битки и на детската площадка, и в класната стая. Бях станал неуправляем и в последната си година бях изключен от уроци. Спортът бе единственото, с което исках да се занимавам – и изобщо не ме интересуваше какъв спорт. Хиперактивност, дефицит на вниманието? Не, просто неограничена енергия. Ежедневно ми казваха, че съм идиот. Като поглеждам назад, липсваше ми и посока, и дисциплина. Бях като малко диво животинче. Отне ми няколко години да открия бойните изкуства – но това вероятно ме спаси и от затвора, и от ранен гроб. Може би в бъдещи статии можем да обсъдим времето ми в британската армия, моите 25 години като портиер в нощен клуб и бодигард на араби и милиардери, факта, че съм не чак толкова добър боксьор и кикбоксьор, страстта ми към големите мотоциклети или моите 20 години като един от най-добрите ММА рефери в света.
Помогнах за създаването на Cage Warriors и Cage Rage, работих с Pride FC и UFC, както и със стотици други организации по света. Само за протокола: може и да ви звуча така, сякаш се опитвам да се представя като екшън герой, но всъщност съм правил повече грешки в живота, отколкото смея да си припомня. Грешките са това, което ни преподава най-важните уроци. Имал съм провалени бизнеси, абсурден брак и прекрасен развод. Няколко пъти направих много пари, и няколко пъти ги загубих. Дори и на 57 години все още трябва да се държа под контрол, за да не върша лудости само за да предизвикам нечий смях.
Завърших инженерство на 30, точно преди да се роди синът ми, за да му дам положителен пример. Вероятно съм съм свършил някои неща и правилно, защото се смея всеки ден, пея, докато шофирам и се чувствам изключително благодарен за всичко. И въпреки че като много хора съм способен на изключително насилие, много рядко това е първият ми избор за разрешаване на ситуация. Но все пак е хубаво да знаете, че имате тази възможност.
И така, накъде клоня с всичко това? В една епоха, доминирана от дигиталното разсейване, все по-забързания начин на живот и явната липса на мъжествени модели за подражание, бойните изкуства се открояват като маяк на дисциплина, уважение и самоусъвършенстване за днешната младеж. Далеч отвъд физическите си предимства, бойните изкуства предлагат дълбоки ползи, които оформят характера и насърчават личностното израстване – което ги прави безценни за младите хора.
Едно от най-важните предимства на бойните изкуства е способността им да разкриват и усъвършенстват характера. Тренировките изискват отдаденост, постоянство и непрекъснат стремеж към подобрение. Младите състезатели се учат да си поставят цели, да работят усърдно за постигането им и да възприемат строгата самодисциплина, която изискват бойните изкуства. Това пътуване вдъхва силно чувство на гордост, като учи младите хора на стойността на упоритата работа и постоянството.
Уважението е крайъгълен камък във всички традиционни бойни изкуства. Като се започне от поклона пред инструктори и съперници. Придържайки се към правилата на доджото, младите бойци се учат да показват уважение към другите и към самото бойно изкуство. Това уважение се простира отвъд тренировъчните постелки, помагайки на младежите да оценяват по достойнство авторитети, съотборници и дори противници. Бойните изкуства също учат на смирение: колкото и опитен да стане човек, винаги има още какво да научи. Това осъзнаване помага на хората да останат здраво стъпили на земята и с уважение в отношенията си с другите.
Практикуването на бойни изкуства изисква огромна концентрация и яснота на ума. Техниките и формите трябва да се изпълняват прецизно, със самообладание и съсредоточаване. За младежите тази повишена концентрация може да доведе до подобрени академични постижения и по-добра способност да се съсредоточават. Умствената сила, развита чрез бойните изкуства, ги подготвя да се справят по-уверено и със стреса и несгодите в живота.
Бойните изкуства могат да дадат сила на всеки, като го научат как да защитава себе си и другите. Въпреки че придобитите физически умения са важни, истинската същност се крие в увереността, която идва със способността за самозащита. Тази увереност намалява вероятността да станете обект на тормоз и повишава способността да отстоявате себе си и другите. Нещо повече, разбирането на отговорността, която идва със силата, насърчава младите майстори на бойни изкуства да разрешават конфликти мирно и да използват уменията си разумно.
Обучението по бойни изкуства създава чувство за принадлежност и общност. Младежите общуват с връстници, с които споделят сходни цели и ценности, изграждат приятелства и се учат на работа в екип. Другарството и взаимната подкрепа помагат за насърчаване на социалните умения и чувството за свързаност, противодействайки на усещанията за изолация, които са все по-често срещани сред днешните младежи.
Сигурен съм, че тежкото физическо обучение от ранна възраст би предотвратило всички психични заболявания, които виждаме в днешно време. Не само бойни изкуства с всички вече споменати предимства, но и всякакви тренировки с ясно фиксирана цел, при които индивидът може да почувства и оцени своя напредък.
Убеден съм, че ако сте стигнали дотук в тази статия, значи сте гледали някакъв вид бойни спортове по телевизията или онлайн – бокс или ММА. Трябва да си дадем сметка, че това е огромен бизнес в днешно време – само UFC се оценява на около 15 милиарда евро. Продажбата на билети и Pay-per-view е основната цел. Организаторите знаят, че това не е бизнес с боеве, а бизнес с развлечения. Какво се случи с цялата дисциплина, уважение и чест, които споменах по-горе? Изглежда, че цялата шумотевица преди двубоя, която е 99% продажбена тактика за създаване на интерес и привличане на вниманието на хората, се основава на обиди и неуважение. Сега е на такова ниво, че почти мога да предвидя какво ще бъде казано и кой кого ще нападне пръв. Кажете ми, не трябва ли тези спортисти от световна класа да служат за пример? Искате ли децата ви да подражават на хора като Конър Макгрегър или бащата на Тайсън Фюри? Знам, че понякога може да е забавно, но, спортисти, дръжте се все пак като мъже!
И така, можем ли да спасим бойните изкуства и спортове от цирка, който създадоха онези хитри бизнесмени отвъд океана? Да, със сигурност можем – и България е водеща в това отношение. Сега работя със събитие, наречено SENSHI, което ще има своето 23-то издание на 7 септември 2024. С продукция от световна класа и смесица от бойни стилове, включително кикбокс, муай тай и ММА, всички вкусове на феновете са покрити. Но има и друго: непоколебими изисквания за уважение и спортно майсторство, с които SENSHI показва на света, че можете да се забавлявате много с бойните спортове, като същевременно поддържате будо етиката. Разбира се, в директните битки понякога става разгорещено – но тук имаме съперничество, а не неуважение.
В крайна сметка, бойните изкуства предлагат безценни уроци и ползи, оформяйки днешните младежи в завършени, способни личности. Чрез дисциплина, уважение и общност, бойните изкуства могат да ги насочат към по-светло бъдеще. Част от нашата мисия тук в SENSHI е да дадем на спортистите платформа, където те могат да се тестват на най-високо ниво и да бъдат възнаградени за това, като същевременно поемат отговорността да станат модел за подражание за следващото поколение. Защото тяхното бъдеще е нашето бъдеще и помнете, „по-добре е да бъдеш войн в градина, отколкото градинар във война“.
* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 167, 2024
