Автор: Грант Уотърман
И така, откога липсата на уважение се счита за проява на добър вкус и дори се поощрява? Някои от вас могат да кажат, че няма такова нещо, но от социалните медии, YouTube, филмите, пресконференциите по бокс и ММА и дори от политиката става ясно, че макар да живеем във време на свръхтолерантност, приемане, политическа коректност и когато дори можеш да бъдеш арестуван за думите, които използваш, сега виждаме повече неуважение от всякога, и то като цяло, защото има области на обществото, които все още са много дисциплинирани и уважението е ценност, която не може да бъде компрометирана. Армията и бойните изкуства са само два примера.
Аз самият избирам кого и какво уважавам и когато става въпрос за хора, трябва да има известно възхищение, за да мога да изпитвам истинско уважение. Някои може да се усъмнят в това, тъй като имам доста провокативно чувство за хумор, покрит съм с татуировки, не харесвам политиката и някои аспекти на религиозния контрол, както и начина, по който работи по-голямата част от полицията във Великобритания. Обичам да слушам траш пънк рок и много шумен хеви метъл, както и да карам огромен, още по-шумен американски мотор. Да, в Америка се правят някои неща, които не мога да не харесвам!
Спомням си, че бях близо до ринга в Япония по време на смятания от мнозина за един от най-великите ММА двубои на всички времена между Фьодор Емельяненко и Мирко Крокоп. Преди състезанието нямаше взаимни оскърбления (трешток), нито бутане и блъскане, както се случва в днешно време, когато при претеглянето съперниците се дърлят като помияри. Боксът и ММА се превърнаха в цирк, а на младите бойци им промиват мозъците, за да мислят, че трябва да се държат като клоуни, за да печелят пари. Това, което видяхме тогава, бяха двама воини, които заслужиха уважение с представянето и поведението си. Така че нека върнем уважението и спортсменството и да спрем с този начин на мислене, при който вниманието се цени повече от постиженията. Не забравяйте, че клоунът, който може да се бие, си остава клоун. Джентълменът, който се държи като воин и може да се бие, е уважаван и остава в паметта на хората.
В света на бойните спортове уважението по традиция е крайъгълен камък на състезанието. От древните гладиаторски арени до съвременните смесени бойни изкуства (ММА) бойците са се придържали към неписаните кодекси на честта, основани върху дисциплината, смирението и спортсменството. През последните години обаче това уважително отношение очевидно не е на почит, защото все повече внимание се обръща върху дързостта, взаимните оскърбления и провокативното поведение. Възходът на социалните медии, съчетан с представянето на бойците в игрални филми, допринесе за култура, в която вниманието се цени повече от постиженията.
Макар че развлечението не бива да се подценява, тази тенденция на възпяване на неуважението рискува да изкриви същността на бойните изкуства и начина, по който те се възприемат от младото поколение. Състезателните боеве винаги са имали елемент на зрелище, но в миналото фокусът е бил върху уменията, стратегията и смелостта на атлетите. Бойците са се възхищавали не само на физическата си сила, но и на самодисциплината, уважението към противниците и отдадеността на занаята.
Днес нещата вече не стоят така. Все по-често виждаме неуважението да се възнаграждава не само в самите спортове, но и в по-широката култура, повлияна от социалните медии и филмите. Филмите често представят фигури от бойните спортове като антигерои или герои, които се противопоставят на властта, пренебрегват опонентите си и се наслаждават на собственото си его. Тези измислени истории могат да повлияят на поведението в реалния свят, тъй като младите фенове започват да виждат в това ключ към успеха. Социалните медии допълнително засилват този проблем. Платформи като Instagram, Twitter и TikTok възнаграждават провокативното съдържание, което събира най-много гледания и харесвания.
Бойците, които използват трешток, подигравки, а понякога и открит тормоз, често се радват на голям брой последователи и медийно внимание. По този начин неуважителното поведение се героизира, създавайки впечатлението, че пътят към славата в бойните спортове минава през словесни двубои, а не през истински постижения. В основата на този проблем стои вниманието, а не постиженията, както и засилващата се тенденция да се дава приоритет на вниманието пред постиженията. В бойните спортове, където представянето на ринга или в клетката би трябвало да е крайното мерило за успех, фокусът често се пренасочва към лудориите на бойците в социалните мрежи или към обидите, които те отправят към опонентите си по време на пресконференциите преди двубоя. В миналото спортисти като Мохамед Али, макар и майстор на психологическата игра, са били еднакво възхвалявани заради своята отдаденост и постижения. Сега бойците често са по-известни със своите онлайн образи, отколкото с уменията си. Тази промяна има последствия в реалния свят.
Младите спортисти, виждайки как привличащото вниманието поведение им осигурява повече възможности, одобрение и слава, започват да вярват, че това е пътят към успеха. Този начин на мислене подкопава значението на упоритата работа, постоянството и уважението към спорта и неговите участници. В дългосрочен план бойните спортове рискуват да загубят качествата, които са ги направили толкова уважавани: идеята, че без значение колко ожесточена е конкуренцията, уважението към противника и спорта е от първостепенно значение.
Ролята на социалните медии
Социалните медии се превърнаха в мощен инструмент за бойците да се рекламират, но също така допринесоха за ерозията на спортното майсторство. От бойците сега се очаква да продават битките си не само чрез представянето си, но и чрез личността си, което води до все по-скандално поведение, предназначено да привлече вниманието. В UFC например нараства броят на бойците, които печелят повече медийна популярност чрез своите вражди в Twitter или дръзки интервюта, отколкото чрез своите бойни постижения.
Трештокът, някога стратегическа част от психологическата война, се е превърнал в самоцел. Бойци като Конър Макгрегър са усвоили това изкуство, превръщайки пресконференциите в спектакли, които съперничат на самите битки. Въпреки че този подход със сигурност привлича вниманието към спорта, той също така създава опасен прецедент: успехът се определя не от това, което се случва в клетката, а от това, което се случва извън нея. Тъй като тези тактики се оказват ефективни за генериране на мнения и приходи, те стават все по-широко разпространени, насърчавайки младите бойци да им подражават.
Значението на спортното майсторство и уважението
Тъй като бойните спортове продължават да се развиват, е изключително важно да помним, че те винаги са били нещо повече от физически състезания – те са тест за характера. Бойните изкуства, боксът, борбата и други форми на борба са дълбоко вкоренени в традициите на дисциплина, уважение и чест. Тези ценности не само издигат спорта, но и служат като модел за обществото. Когато спортистите демонстрират уважение към опонентите си, това е мощно послание както към феновете, така и към начинаещите бойци: успехът не се състои само в победата, а и в това как се държиш в този процес.
За следващото поколение спортисти е от съществено значение да имат модели за подражание, които въплъщават тези ценности. Те трябва да виждат, че е възможно да станеш велик боец, без да прибягваш до неуважение или лудории. Личности като Жорж Сент-Пиер, чиято кариера е белязана от скромност, дисциплина и спортсменство, показват, че е възможно да бъдеш успешен и да се държиш уважително. Наследството му напомня, че бойните спортове в своята същност са свързани с личностното израстване и майсторство, а не само с развлечения.
Възвръщане на честта с цел насочване на съвременната младеж към личностите от бойните спортове не само заради техните атлетични способности, но и заради начина, по който се справят с напрежението.
Поведението, което наблюдават, неминуемо ще формира собственото им разбиране за успех и уважение. Ето защо е толкова важно да се върнат спортсменството и честта в бойните спортове. Уважението не трябва да бъде забравена ценност, а стандарт, към който се придържат всички бойци. Чрез популяризирането на положителни ролеви модели спортът може да вдъхнови младите хора да се стремят към съвършенство не само във физическите си способности, но и в характера си. Честта, уважението и смирението трябва да бъдат не по-малко важни от самата победата. По този начин бойните спортове могат да насочат младежите към мислене, което цени дисциплината, самоуважението и уважението към другите. Качества, които са важни не само на ринга, но и в живота.
Заключение
Упадъкът на уважението в бойните спортове, предизвикан от натрапчивото представяне на неуважението във филмите и социалните медии, е тревожна тенденция. Търсенето на внимание засенчва истинските постижения и насърчава култура, в която скандалите се възнаграждават повече от отдадеността и уменията. За да се гарантира, че бъдещето на бойните спортове ще остане основано на честта, е важно да се насърчават положителни ролеви модели, които въплъщават уважение и спортно майсторство.
Само по този начин можем да помогнем на следващото поколение бойци да разберат, че истинският успех идва от овладяването както на физическите, така и на психическите аспекти на спорта и че уважението към противниците е това, което наистина отличава шампиона. Бойните спортове, когато са основани на честта, имат потенциала не само да създадат велики спортисти, но и да формират едно по-уважително и почтено общество.
Ако някога имате възможност да присъствате на събитие на СЕНШИ или да го гледате по телевизията или онлайн, ще се убедите, че уважението и воинският дух са наистина живи и се поддържат от всички участници. Нека да продължим да се борим за запазването на тези ценности и да не позволим истинските бойни традиции да бъдат размити още повече.
Ще завърша с един цитат от великия майстор на киокушин Мас Ояма. Той е практикувал карате, но това важи за всички истински бойни системи.
„Карате не е игра. То не е спорт. Не е дори система за самозащита. Карате е наполовина физическо упражнение и наполовина духовно. Каратистът, който е посветил достатъчно години на упражнения и медитация, е спокоен човек. Той е безстрашен. Той може да е остане спокоен дори в горяща сграда.“
Именно такъв човек искам да бъда. OOOOOOOСССССУ!
*Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 169, 2024
