Бойните изкуства и на практика всички останали спортни дисциплини по света изискват най-вече много тренировки и поне щипка талант. Но, какво отличава добрия спортист от малцината, които покоряват върхове? Оказва се, че това е психиката. Да, понятието е може би прекалено общо, но, за да разберете по-ясно, какво точно имаме предвид, ще ви предадем наученото от „Мастърмайнд“ класа на Николас Петас по време на тазгодишния KWU лагер край морето, където участие взеха кикбокс легендите Алберт Краус и Анди Зауер, както и актьорът, режисьор и сценарист Мариян Вълев.

Четиримата разказаха за своето начало в кариерата им, за да представят на аудиторията един безспорен факт. А именно, че пътищата към върха са много и нямат една-единствена универсална формула, която да работи за всички.

Краус сподели, че в началото той е бил изключително незаинтересован от тренировките. Започва да се занимава с кикбокс на сравнително късната възраст от 14 години, като тогава влиза в залата само по 3 пъти в седмицата. Едва на по-късен етап с помощта на треньорите си разбира, че талантът му може да го изведе само до едно равнище, а върхът е прекалено далеч отвъд хоризонта. Тогава той започва да слуша все по-стриктно инструкциите на наставника и резултатите не закъсняват. Алберт печели над 100 мача в различните състезания и това го превръща в първия K-1 World MAX шампион.

Зауер обаче има коренно различен път към успеха. Баща му го записва на кикбокс, когато е едва 7-годишен, въпреки че голямата му амбиция е да се занимава с футбол. Авторитетът в семейството го кара да тренира, независимо от настроението и желанията, което бавно, но сигурно прераства в любов към бойното изкуство. В тийнейджърските си години започва да работи все по-професионално, като дори признава, че в рамките на една седмица програмата му включва куп двуразови тренировки, а единственият му почивен ден е запълнен с планински поход. Анди дори си засича времето, докато се разхожда из природата, за да гони все по-високи цели. Кариерата му процъфтява от ранна възраст и още 19-годишен вече е толкова успешен от състезанията си в Япония, че изкушенията на нощния живот започнат да го обземат – дискотеки, алкохол, хазарт. Там някъде и баща му вече не е онази авторитетна фигура, защото се разболява. Късметът обаче бързо му се усмихва отново, защото попада на треньори, които успяват да пречупят пороците на младостта му и го връщат в правилния път. Роля изиграва и бъдещата му съпруга, която и до днес е негова опора. Анди Зауер е на няколко мача от това да закръгли кариерната си статистика на 200 преди да свали ръкавиците. 98 души биват нокаутирани по пътя да стане K-1 World MAX шампион и то на два пъти.

Авторът на някои от най-големите български хитове в киното през изминалите няколко години – Мариян Вълев, прави любопитен паралел между това да си професионален боец и актьор. За него и двете професии имат нужда от едно много специфично качество – шоуто за публиката. Едно е да си добър сам пред огледалото или в съблекалнята на фитнеса, но е съвсем различно, когато хиляди са вперили поглед в теб и попиват всяко едно твое действие и дума. „Куката“, както може би го познават повечето от вас, смята, че най-ценното нещо в случая е това човек да открие себе си в процеса по развитието на своите таланти. В неговата професия той залага на личното изживяване на емоциите. Ако играе ролята на престъпник с пистолет в ръка, той се старае да гледа през неговите очи и да вижда как наистина дърпа спусъка и отнема нечий живот. Ако обаче е от другия край на дулото, опитва да си представи какво ли би било смъртта да те гледа в очите. При бойните спортове всеки атлет трябва да има своя личен подход преди, по време и след състезание. Наученото от всички ментори по пътя му е изключително ценно, но то е от полза само, ако боецът го прекара през собствената си призма.

Николас Петас разказа една история, когато се изправя срещу осезаемо по-грамаден съперник от себе си. Преди срещата е отчаян, че няма как да триумфира над по-високия и мускулест противник от себе си. Но, когато двамата излизат на ринга един срещу друг, Петас получава няколко удара и нещо в него сякаш се превключва. Сам се удря през лицето с ръкавицата, шокирайки част от зрителите край ринга. Точно тогава си казва, че няма никаква полза от отчаянието и просто трябва да даде всичко от себе си. Той прави точно това и резултатът е успех за него срещу непобедимия допреди минути великан, според съзнанието му.

Четиримата участници в „Мастърмайнда“ са категорични, че една от най-важните съставки за успеха е именно психиката. Всеки един атлет е длъжен да демонстрира характер, ако иска да стане шампион. Да, талантът е от огромно значение, тренировките са дори още по-важни, но нищо не би имало смисъл, ако вече сте загубили вътрешната битка със самия себе си.